Психолози отключват силата на негативното мислене
9 Юли 2009
Позитивните мисли като например “Мога да успея” карат много хора да се чувстват по-зле вместо да повишават самооценката и самочувствието им. Според учените опитите хората да бъдат накарани да мислят по-положително често ги правят по-нещастни. Защо хората се чувстват по-зле от положителните оценки за тях и трябва ли да се борят с отрицателните мисли, пише сп. “Тайм”.
През последните 50 години хората с психични проблеми прекараха милиони часове в офисите на психотерапевтите, а други милиони четяха книги за самопомощ, опитвайки се да превърнат негативните мисли като “Никога не правя нещата както трябва” в позитивни като “Мога да успея”. За много хора – включително добре образованите и добре обиграни терапевти, за които “когнитивното реструктуриране” е основна цел – самата дефиниция на психотерапията е процесът на промяна на пораженческия подход в конструктивен.
Но прав ли е Норман Винсънт Пийл? Крие ли се сила в позитивното мислене? Едно изследване, публикувано в сп. Psychological Science показва, че опитите хората да бъдат накарани да мислят по-позитивно всъщност могат да имат обратен ефект: те просто могат да подчертаят колко нещастни са.
Авторите на изследването Джоан Ууд и Джон Лий от университета Ватерло и Илейн Перунович от университета Ню Брунсуик започнали работата си с благоразумно предположение: когато хората чуят нещо, в което не вярват, те не само се отнасят скептично, но отстояват още по-радикално първоначалната си позиция. Психологическите изследвания показват този факт, но е достатъчно да погледнем някой среднощен спор в бар с приятели: когато някой твърди, че Сара Пейлин е брилянтна, или че “Янкис” са най-добрия отбор по бейзбол, или че Майкъл Джексън не е бил особняк, други не само отстояват точно противоположната позиция, но го правят с повече увереност отколкото наистина имат. Ние сме порода на споровете.
Затова постоянно спорим със себе си. Много от нас не са склонни да коригират самопреценката си, особено в името на доброто. През 1994 година сп. Journal of Personality and Social Psychology публикува текст, който констатираше, че когато хората получат обратна връзка и оценка, за която считат, че е твърде позитивна, се чувстват по-зле, а не по-добре. Ако се опитате да кажете на мрачния си приятел, че има потенциала на Айнщайн, той няма да си помисли, че е умен. Най-вероятно просто няма да повярва на теорията ви, ще се подчини още повече на собствената си самооценка и накрая ще се почувства още по-глупав. Един забележителен експеримент от 90-те години демонстрира този ефект, наречен когнитивен дисонанс. Екип на психолога Джоъл Купър от Принстаун помолили участниците в опита да напишат коравосърдечни съчинения против финансовото подпомагане на инвалидите. Когато по-късно им казали, че са състрадателни, те се почувствали още по-зле заради това, което били написали.
За новото изследване Ууд, Лий и Перунович оценили самооценката на 68 студенти. Те били помолени да записват мислите и чувствата си в продължение на четири минути. На всеки 15 секунди от тези четири минути една произволно избрана група студенти чувала звъна на звънец. Когато го чували, те трябвали да си казват “Аз съм обичлив човек.”
Онези, които имали ниска самооценка – по-точно хората, които не приемат добре позитивната обратна връзка, но имат склонност да четат книги за самопомощ или да се подлагат на терапия, насърчаваща положителното мислене – не се почувствали по-добре след 16-те изблика на самоутвърждаване. В действителност самооценката им и настроенията им били доста по-негативни от онези на хората, които не трябвало да си припомнят за обичливостта си.
Този ефект може да се появи и при експерименти с по-отворен край. Авторите цитират изследване от 1991 година, в което участниците трябвало да си спомнят 6 или 12 случая, в които са действали самоуверено. “Парадоксално, но тези, които даваха 12 примера, се оценяваха като по-малко самоуверени от онези, които давали 6 примера”, пишат авторите. Участниците явно си правили заключения от трудността да си спомнят 12 примера, че в края на краищата може би не са чак толкова самоуверени.
Ууд, Лий и Перунович заключават, че отрицателните мисли за нас самите се появяват много лесно, особено у хората с ниска самооценка – толкова лесно и толкова упорито, че дори когато имат положителна алтернатива тя само подчертава колко ужасни са.
Текстът се изказва в подкрепа на по-новите форми на психотерапия, които карат хората да приемат негативните си мисли и чувства, а да не се опитват да ги отхвърлят и да се борят с тях. При битката с тях ние не само често се проваляме, но и влошаваме нещата. Техниките за медитация и за припомняне на стари събития обаче може да научат хората да превърнат недостатъците си в по-широки и реалистични перспективи. Да ги наречем силата на негативното мислене.
 |
|
Мисловната дейност също може да бъде контролирана и това е моят извод от това което прочетох- беше ми полезно все пак-благодаря.
Да, много интересно.
Това е писано от някой с потенциала на Айнщайн.
нилс, не бъди антисемит
Готин,ти да не си раждан около втората световна?Много странен начин на мислене имаш?!Дори специално търся постовете ти да ги прочета.Като универсална мерудия си!
този анимационен герой ,моя "баджанак" е не мирудия, просто е shit===
5-ти, ти нилс ли си
Двете книги,"Силата на полойителното мислене" и "Мойеш ако мислиш че мойеш"ми помогнаха да се промениа , да видиа живота откам другата му страна,без страх ,без ограничени вазмийности,и терзаниа.Когато, избрах неволно една молитва от парвата книга,и си а казах найм,ми се слуцни нещо невероиатно!!Парво, почувствах силна топлина около сланчевиа сплит,след това топлината се разлиа по тсиалото ми тиало,почъвствах се спокоина,щастлива и лека като пертсе.Това продалжи около три дни.Не сам набойна,но след тейко заболиаване,когато лекарите биаха безпомощни,с тези две книги и библиата в ратсе,НЕЩО ме вдигна на крака и ме накара да се бориа за да отселеа...Оттогава не спирам да тарса обеснение,за това Нещо,ватре в нас.Мислиа че това е душата ни,и когато се помолим от сартсе,тиа ни чува и откликва на молбите ни.
Негативното мислене може да стимулира. В конфликтите се ражда истината. Човек трябва да обича повече хората, с които се кара, защото те не се притесняват от разрив в отношенията и са искрени в оценките си. Те са огледалото на нашата самооценка. Там, където боли, там е проблема. Там не искаме да се познаваме, а това е проблем в бъдещите ни действия. Не е толкова трудно да се замислим върху негативите си, да ги приемем и да ги превърнем в позитиви за нас. Да ги ползваме, а не те да ни ползват.
Психейо, бе ти на коя планета живееш? Преди отричаше ролята на наркотиците за изграждането на човешката личност, а сега обясняваш как с едно щракане на пръсти ще забравим комплексите си, ще заобичаме ближния си, ще плеснем с ръце, па ще се прегърнем. Програма от песни и танци на народите нема ли да предложиш?
Драги ми, анонимус. Програма за песни и танци на народите няма да предлагам, те си "танцуват" много добре хората, защото негативите не им се спестяват в нито една секунда от деня. Познават себе си и се ползват от себе си. Ако искяш , мога да ти изготвя индивидуална програмка, така че утре и ти да плеснеш с ръце и да прегърнеш ближния. Нещо си се объркал за наркотиците, не съм писала аз, а някой с това име.
Бре, и Психеите ли се размножавате като шефовете?
Защо като шефовете, а не като Анонимусите. Ти един път си жена, друг път- мъж, а сега гледам и внучка на баба си. Профил е трудно да ти се направи, понеже си от циничен(-чна) до начетен (-а) и добре образован (-на).За всеки уважаващ себе си и читателите си вестник, който дава възможност за коментари, би трябвало ник-а да е уникален. Дали това ще е с парола или просто повтарящото се име от различен IP да бъде игнорирано, техен избор. Но от тук нататък, всички Психеи да се считат за различни от мен. Жалко за хубавия ник, харесваше ми. Амин. Има хубави статии в този вестник, но коментарите са с предпоставка за несериозност.
Ууд, Лий и Перунович не са запознати с труда на Роджър Калахан и неговото изключително ценно откритие наречено ПР - Psychological Reversal.